 О.
р. кап. ІІ ранг
инж.
ТРИФОН
ТРИФОНОВ
Част
от карта № 2285/1854 с
изображение на постройка с
кула в средата на нос
Галата
И
друг път сме писали за
фаровете по Българското
Черноморие, но този път
повод е юбилеят на
организираната фарова
служба във Варненския и
Бургаски залив. Повод за
определението
”организирана” е известието
на Хидрографския офис на
Адмиралтейството на
Кралският флот от 27 юли
1863 г., в което официално
се съобщава ”urbi et orbi”,
че в двата най-големи
залива на румелийският бряг
светват модерни за времето
си светещи навигационни
ориентири .
През настоящата година се
навършват сто години и от
построяването на първия
български фар във
Варненския залив, но това
ще бъде предмет на друга
статия. От историческата
справка в наскоро излязлото
издание ”Фаровете по
Българското Черноморие” се
вижда, че първият светнал
фар по нашето Черноморие е
Шабленският, а фар във
Варненският залив светва
вероятно през 1790 г., но
за него все още официално
потвърждение
няма.
 Част
от карта № 2285/1863 на
която може да се разчете
характеристиката на фар
Галата
Данни
за светещ навигационен знак
в залива, който може до се
нарече фар, има от времето
на Кримската война (1853 -
1856), по-точно от 1854 г.
Това е една литография от
Едмънд Уокър от 22 юни
отпечатана в едно
илюстровано лондонско
издание. Като цяло
литографията изобразява
Варненския залив от птичи
поглед от юг, нос Галата е
описан като ”южна точка”.
Заливът е изпълнен с
ветроходни кораби, могат да
се различат и четири кораба
с платна и парна машина.
Като цяло съдовете са над
десет, същото множество
кораби, двадесет, могат да
се видят и на литографията
на лейтенант Мансъл от 1854
г. Главни военни театри на
спомената война са в
Кримският полуостров,
където се намира базата на
руския Черноморски флот,
Севастопол и Кавказ. Тъй
като Севастопол е подложен
на дълга, почти едногодишна
обсада и в боевете за него
освен турски участват и
английски и френски войски,
войната е наречена от
европейците Кримска. В една
руска лоция от 1851 г.,
отпечатана в Николаев се
отбелязват многобройните
товари, които влизат и
излизат през Варненското
пристанище, като само
яйцата са два милиона.
Варна по него време е
посещавана и от пощенски и
пътнически кораби и
параходи. Поради голямото
си газене много от
товарните кораби заставали
в подножието на Галатенския
нос и там били претоварвани
на големи лодки-мауни,
които можели да влизат в
най-западната част на
залива, в подножието на
самата крепост. Оттогава е
останало наименованието на
турски ”Eski ba?al?k” -
Ески баалък, Старото
вързало. Варна поради
наличието на голяма крепост
и пристанище става главен
пункт за съсредоточаване и
снабдяване на армиите на
Турция и нейните съюзници.
Дотук те отново достигат с
кораби, трафикът е
натоварен и възниква
необходимостта от светещ
навигационен ориентир-фар.
Заедно с това през 1854 г.
се извършва и
картографиране на залива от
експедиция, водена от
комодор Томас Абел Бримидж
Спрат на кораба ”Спит
файър” (Плюещият огън),
които освен с платна се
задвижвал и с парна машина.
В експедицията участва и
чертожника от Кралският
флот лейтенант Мансъл ,
художник-любител, който под
своята литография ”Варна от
Кяфирлъ тепе” - (Varna from
Kafirlu tepeh) се е
подписал” R . N . del . lt
. A . L . Mannsel” - Royal
Navy delineator Artur Lukis
Mannsel”. По същото време,
за да стигат вестите бързо
от Крим до Европа е
прекаран подводен
телеграфен кабел Варна -
Балаклава.
 Фарът
от 1863 г., гледан от фара.
построен през 1913 г.
Кръстът върху кулата е
антена.
Към
края на същата година
Хидрографският офис на
Кралският флот издава карта
№ 2285/1854, където на нос
Галата е изобразена
постройка в средата на
която се издига кула. По
подобен начин, но с две
кръстосани черти отгоре е
изобразена вятърната
мелница в града, която се е
издигала приблизително на
мястото сегашната Първа
РДВР. На литографията на
Уокър въпросната кула е
изобразена като истинска
фарова кула с голямо
фенерно отделение на върха
и пристройка околовръст,
която по никакъв начин не
прилича на сградата от
картата. В кулата би
трябвало има вита стълба,
която се осветява от две
прозорчета. Сравнена със
сградата отстрани, кулата е
висока поне 10 метра и е
построена доста далеко от
края на носа. Пред сградата
се вее турското знаме с
полумесеца. Фаровата кула
изглежда доста стабилна, с
монолитен градеж. Като се
има предвид, че Англия и
Франция се включват във
войната на 27 февруари 1854
г., а рисунката е от 22
юни, според нас е малко
вероятно фарът да е светнал
в този си вид още през 1854
г. Съществува карта № 2206,
която е издадена от
Хидрографският офис на
Адмиралтейството на 24 юни
1853 г. и на нос Галата не
е отбелязана дори
постройка. Можем да
предполагаме, че
съществуващият фар не се е
понравил на автора и той е
изобразил някой фар, на
който родната му Британия е
твърде богата. Все пак
литографията и картата са
единствените материални
свидетелства за това, че и
преди 1863 г. на нос Галата
е светел фар, с неизвестен
силует построен неизвестно
кога
Друг е въпросът с фара,
издигнат през 1863 г.,
чийто последен
артефакт-кулата беше
погълнат от свлачище.
Датата и часът са
старателно отбелязани във
фаровият дневник на фар
Галата - на 26.02.1998 г. в
17,50 часа. Преди това при
строежа на ресторант
«Галатея» в периода 1968 -
1970 г. бе разрушена
фаровата сграда. Има
официални данни и за
началото на неговото
светене. В известие до
мореплавателите № 33 от
27.07.1863 г. на подписано
от «Негово лордство Джон
Вашингтон, хидрограф» се
описват новите навигационни
светлини, които трябва да
светнат по бреговете на
«Анатолия и Румелия».
Според изявление на
турското правителство (през
или до края на септември)
на края на нос Галата,
южната точка при влизане
във Варненския залив трябва
да заработи фар от със сила
на светене от 5 степен, с
бяла постоянна светлина, с
височина на огъня 164 фута
(50,18 м) над морето и с
видимост 10 морски мили. По
същото време ще светне и
червен портови огън върху
крепостната стена с
височина 49 фута (14,99 м)
над морето и видимост от 4
мили. Указани са и
географските координати на
светлините. Червенеата
светлина е на мястото,
откъдето започва сегашният
вълнолом. Това съоръжение
всъщност е мол - вълноломът
няма връзка с брега. В един
корпус с османотурски
надписи, преведени от д-р
Николай Панайотов, се
казва, че с изграждането на
новата Варненска крепост е
изграден и подводен мол да
пази пристанището. Вероятно
не само близостта на брега,
а и мола простиращ се
навътре в акваториата на
приситанището е една от
причините да бъде поставен
червен предупредителен огън
.
 Това
остава от фара. построен
през 1863 г. при строежа на
ресторант
«Галатея».
Най-долу
на известието, под линия е
указана и картата, на които
могат да се намерят
споменатите светлини, №
2285/1863 г. Върху картата
са изписани и
характеристиката на
светлините. Най-интересното
е, че фаровата постройка и
нейното разположение са
идентична с тази от същата
карта, но издадена през
1854 г! От своя страна,
тази постройка няма нищо
общо с постройката на фара,
чиито снимки са запазени и
до днес. В един констативен
акт от обстоятелствена
проверка, направена през
1932 г. от Министерството
на транспорта, площта на
фаровата постройка е съвсем
малка - 16 м2 или 4х4
метра. Вероятно за
английските хидрографи е
било важно да има
характеристика и
координати, а самата форма
на постройката не е била
важна или турското
правителство не е осигурило
необходимите данни навреме.
Постройката е много близко
до южният бряг на носа и
доста далеко от неговият
край. На една снимка от
1899 г. в календарите
«Стара Варна» обаче се
вижда, че силуетът на носа
е стъпаловиден, както
сегашният, което подсказва
отново за едно голямо
свличане преди повече от
век. По този начин старият
турски фар се отзовава на
носа, както го помнят
по-възрастните варненци. На
стари карти под самия фар е
изобразен извор, от който
пазачите са пиели вода.
Няма данни как е работел
фара, по-точно с какво
гориво. Оптиката вероятно е
била модерна, «оптика на
Френел», изобретена още
през 1837 г. от френския
учен Френел, която се
използва и при съвременните
оптики. Въпреки че
обявената в известието сила
на светене на оптиката е от
пета степен, братя Шкорпил
я окачествяват на шеста,
последна степен. Според тях
точната дата на светването
на този фар е 15 август
1863 г.! Поради слабата
сила на светене те подемат
кампания през 1907 г. за
подмяната на съществуващата
оптика с по-силна и
свързването на трите фара
по северното ни Черноморие
с телефон с цел фаровете да
бъдат и наблюдателници от
една бъдеща система за
морско спасяване. Предвижда
се и закупуването на морски
буксири за оказване помощ
на търпящи бедствие кораби.
През 1913 г. във връзка с
изграждането на
минно-артилерийски позиции
за отбраната на Варна и за
безопасното плаване на
Военно-морския флот е
изграден нов фар с оптика
от четвърта степен, с
видимост на огъня над 20
морски мили .
В споменатото известие №
33 от 27.07.1863 г., дори
преди Варненския залив се
споменава и за навигационни
светлини в Бургаския залив
на о. св. Анастасия . Те са
две бели, постоянно светещи
поставени една над друга на
височина 131 фута (40,08
м). Видими са на 6 мили и
са указани географските им
координати. Морската карта,
на която са изобразени, е №
2399 също от 1863 г
.
 Част
от карта № 2285/1853 на
която вижда, че до 24 юли
същата година на нос Галата
няма никакви
постройки.
Известието
до мореплавателите № 33 от
27.07.1863 г. и други
материали, бяха изпратени
през 2006 г. от служители
на Хидрографският офис на
Кралският флот, посетили
Варна и фар Галата, заради
това, че авторът им
разтълкува една грешка в
наименованието на една
могила пред тв кула в
местността «Турна тепе» с
височина 985 фута над
морското равнище. На карта
№ 2285/1854, 1863 тя е
наречена на английски
«Рафирлу тепе» . Истинското
й наименование, както
споменахме по-горе е
«Кяфирлъ тепе» - Върхът на
неверника и грешката се е
получила от приликата при
изписването на латинските
букви К и R на ръка. Тази
точка отговоря на кота 302
и няма нищо общо с т.н.
«Паметник на Съветската
армия» , означена на
картата № 2285/1863 като
„Блокхаус” с височина 350
фута (107,11 м) . Тази
височина се нарича “Сахат
тепе”, висока е 109 метра и
погрешно е отъждествена от
Шкорпил на карта от 1908 г.
като «Турна тепе» и
«Николаева могила» . Но
това е друга тема.
|
