Drum Bun: Marea Neagra si Delta Dunarii V 

Текст и снимки: Бела Бенова

Констанца, зелената входна навигационна светлина на пристанището

Първо спряхме на най-впечатляващия от фаровете, който в наши дни не е активен. Датира от 1913 г. и е кръстен на Крал Карол I, починал година след издигането на постройката. На фасадата към морето има бронзов барелеф с неговия лик. Сградата се намира на мястото на предходния фар, строен през 1886 г. и представлява 13–метрова осмоъгълна зидана кула с метална надстройка, където е тъмносиният купол на фенерното отделение.
През 1972 г., след удължаването и укрепяването на североизточния и южния вълнолом, са изградени трите навигационни светлини, обслужващи пристанището – основна, зелена и червена. Двете входни имат характеристика 1 проблясък на всеки 3 секунди, излъчван на 360 градуса околовръст, от 14 метра надморска височина, с обхват 5 морски мили, съответно в зелено и червено. Конструкциите са 10-метрови двуетажни каменни постройки, с фенерно отделение в единия край. Основното навигационно съоръжение е 18-метрова кула с фенерно отделение, извисено над каменна постройка, подобна на корпус на кораб с филистрини. Поради удължаването на вълнолома с близо 4 километра, този фар е станал вътрешен за северното пристанище на Констанца. Характеристиката е 1 проблясък бяла светлина на всеки 4,5 секунди, излъчван на 360 градуса околовръст, от 24 метра над морското равнище, с обхват 10 морски мили.

Фенерно отделение от фара на Мангалия, понастоящем служещо за кабинка на пазачите на Военноморския музей в Констанца

Следващата ни спирка бе Пристанищният музей – красива съвсем нова сграда, все още силно миришеща на боя, с находчив и разчупен модерен интериор, а като фасада напълно съобразена с по-стария аристократичен стил на малкото постройки наоколо. Екскурзоводка със съвършен британски английски ни разходи назад през годините сред стотици стари фотографии, факсимилета и прашни реликви. В края на визитата получихме впечатляващ подарък от Кристина – юбилейно луксозно, широкоформатно издание, посветено на Констанца, представящо историята, архитектурата и културата на града в интригуващ текст на няколко езика и многобройни снимки.
Безкрайно признателни за изключителната подкрепа и сърдечното отношение, се сбогувахме с екипа на радиото, с искрено вълнение и надежда за последващи срещи и съвместни начинания.
Обратно на велосипедите и половин час по-късно бяхме отново в центъра на туристическата глъчка. В Констанца се бяхме озовали в навечерието на празника на флота – 15 август. Освен че е определен за ден на града, празникът на Света Дева Мария, покровителката на моряците, се чества и като национален в цяла Румъния.
За броени часове Констанца се промени изцяло, ремонтните работи в центъра и по вълнолома престанаха, морето се препълни с военни кораби, наоколо закръжиха въртолети, някаква трескава празничност обхвана всички жители и много бързо зарази посетителите на града.

Констанца, Фар Крал Карол Първи, до Пристанищния музей.

Впечатляващ брой военни кораби, парашутен десант, няколко катера с водолази и морски пехотинци, демонстрация на морски бой с разноцветни пушеци от дулата на корабите и наземната батарея, нископрелитащи въртолети – всичко това, и то доста реалистично, в морето и небето пред Адмиралтейството, пред очите на многохилядната тълпа.
Изключително силно впечатление ми направи фактът, че информацията за това какво наблюдаваме, която гърмеше от говорителите, представяше с името му всеки един от участниците в десантите и маневрите. Това в голяма степен обяснява и видимото съпричастие на гражданите към военните демонстрации и парада, както и изписаната по мнозинството от лицата, ако не национална, то със сигурност семейна гордост.
Жегата беше изключителна, пред десетките чешми в Морската градина имаше многолюдни опашки, хората, отмалели, прилягаха по тревата и пейките наоколо. И ние не издържахме да стоим прави и на едно място насред клокочещото множество и подкарахме велосипедите по първата сенчеста улица.
Сърцето на Констанца представлява странен пъзел от архитектурни забележителности, пост-соц упадък и присъща за лятото мултинационална бохемщина. Крайбрежната алея – парк започва от пристанището и се изкачва към марината, а после се спуска на север към плажовете с дюни, които се редуват до началото на курортния комплекс Мамая. Повечето интересни сгради са удобно струпани върху малко пространство в центъра, обрамчено от чаровни западнали улички. Архитектурният паметник Фарул Геновез, Казиното и Аквариума на брега, Археологическият и Военноморският музей, няколко впечатляващи църкви и джамията, строена през 1375 г., създават достолепния облик на стара морска столица, който Констанца отстоява под нарастващата туристическа инвазия.

Основната навигационна светлина на входа на пристанище Констанца.

Емблематичният за Констанца Фарул Геновез е построен през 1886 г. в съседство с Адмиралтейството и не е активен от 1913 г., когато го замества фарът Крал Карол I. Осмоъгълната кула от бял камък е висока 12 метра, фенерното отделение с ветропоказател на върха е идентично с това на входа на Военно-морския музей, но боядисано в зелено. Постройката е реставрирана през 1948 г. и оттогава се е превърнала в една от туристическите атракции на града.
Северно от Адмиралтейството два малки вълнолома оформят Томис Порт – едновременно ваканционно и рибарско пристанище на Констанца, притиснато от двете страни от градския плаж.
Входните светлини на Томис, с характеристика един проблясък на всеки 3 секунди, са били монтирани на 10 метра над морското равнище, върху идентични метални стълбове, всяка върху бетонен куб. Понастоящем зелената е преместена в края на удължения североизточен кей, върху метална конструкция с площадка. Необяснимо защо, но именно тук, сред хаос от отпадъци и смрад на риба, се събират местните тийнейджъри. Наблюдавахме скокове във вода от двете вътрешни кули, незнайно как се разминаваха с кресливи клаксони шофирани от деца автомобили, понякога надвисвайки с едната си гума над морето, момчетии се перчеха с плуване или модни дрехи пред наконтени госпожички – изобщо с пълна пара кипеше ваканционният живот на младежта.

Констанца, червената входна навигационна светлина на пристанището

Измъкнахме се от туристическата глъчка на центъра в търсене на новия фар. Той се намира в красиво оформена малка градинка на един от площадите югозападно от пристанището. Високата 58 метра бяла триъгълна кула е построена през 1961 г. на мястото на предходната навигационна светлина от 1886 г. Фенерното отделение представлява метална обърната тристенна пирамида с тъмно-сини стъкла и засилва впечатлението за футуристична космическа конструкция. Характеристиката на фара е два проблясъка бяла светлина, разделени от 7 секунди пауза, на всеки 29,8 секунди, от 87 метра надморска височина, на 360 градуса околовръст, с обхват 24 морски мили. Има инсталиран и радио-маяк, който излъчва ненасочено морзовия сигнал „СТ”, на честота 291,5 kHz.