Кой ще е победител в урбанистичния дуел между двата черноморски града 

Варна и Бургас в битка за нова слава на брега и в морето

Ще изплуват ли някога развлекателните съоръжения на варненския плаж, които десетки години бяха любимото място за отдих и развлечения на поколения варненци. Ще изникнат ли на плажа в съвременен силует естакадите на централния  и рибарския мостик, които позволяваха на посетителя  да остане сух след разходка по бетонния под, десетки метри навътре в морето. И сега 30 години след като централният мостик бе демонтиран заради корозиралите метални опори, носталгията по изгубеното не се изпарила, дори напротив - подклажда се с нова сила. (Всъщност причината не е само във въздишките по доброто старо, а може би и  заради възраждащото се  с нова сила напоследък съперничество между Варна и Бургас). Завистта ни се провокира и от фактите, които убедително изстрелват Бургас все по-напред в инфраструктурните обновления и урбанизацията на градската среда, в други  характерни за качеството на живот лостове за управление на местната администрация. Нека ви припомня  все повече биеща на очи разлика в отношението към обществено значими ,пряко и непряко свързани с морето (поддържането на морските градини е друга тема - б.а.). Докато варненските общинари си правеха сгъстени, често безплодни сбирки при разработката на концепции, планове (Програмата за развитие на община Варна 2007 -2013 година - бел.ред.),  до като виртуално отиваха в бъдещето и реално се връщаха от там, затънали в безплодни спорове за разработката на ОУП-а  (Между другото, Общият устройствен  план на Варна още не е видял бял свят), бургазлии бавно и полека облагородяват старите си емблеми. В късната есен миналата година посетих южния град и се уверих на място за направеното. Нов живот има централният мостик, морското казино,  достолепния хотелски комплекс България в центъра. В никакъв случай не искам да обвинявам варненските общинари в липсата на инициативи  и ли в къса памет за съдбата на местните морски икони, но когато фактите говорят и боговете мълчат. В последните 25 години нищо от емблемите по брега не е възстановено, напротив (заради безстопанственост) - разрушавано е. Така след централния мостик по различни причини, се изпариха водната пързалка на Централния, т.нар. Ручбан на Северния плаж, сградата с кабинките, историческа ценност, е в окаяно състояние. Рибарският плаж изчезна, погълнат от вълните. На неподходящото място -на южния плаж, се появи 40-метрова пясъчна коса.

 

Прословутият проект Алея първа се движи на бавен ход

Преместването на  пристанище „изток”, което трябваше да освободи терен  за суперевропейска атракционна зона, е отложено за неопределено бъдеще. Варна има модерни туристически комплекси, но няма модерно яхтено пристанище. Ако братя Диневи се бяха родили във Варна, морската ни столица вероятно щеше да се гордее с него. За съжаление, въпреки биенето в гърдите, че сме флагман на яхтения спорт в България, „Марина Диневи” вдига имиджа на Бургаска област. 

 Бургас - втори в класацията за най-добър град за живеене 2011 година (Варна е на четвърто място след Благоевград - бел.ред.)  вече си извоюва и интегриран градски транспорт по  ОП „Регионално развитие”. И в този мащабен евростарт  Варна е догонваща. Все още се надява да получи 50 милиона евро за интегрирания си градски транспорт. Търсенето на 20 милиона лева за покупката на конкурентната „Транстриумпф  холдинг” от общинската  „Градски транспорт” като условие да бъдат отпуснати евросредствата, май няма да се случи.

 Бургаският регион върви крачка напред и в строителството на пречиствателни станции. Строителството на ПС „Златни пясъци” се отлага още от края на миналия век. Прехвърляно от година за година е и изграждането на  тласкател за битови отпадни води „Акациите”, пряко свързано със замърсяването на южния плаж. Вместо да отиват директно в градската пречиствателна станция на „Клисе баир” през курортния сезон част от мръсните битови води от Втория канализационен колектор на Варна преливат в началото на вълнолома. И за този сезон няма да е готово дълбоководното заустване на водите от пречиствателната станция на Златните. Преди време стана ясно, че есента на тази година е най-ранният срок, в който може да започне изграждането на съоръжението. Според признанието на МОСВ същото се отнася и за заустването в Равда. Проектите и за двата обекта (както ще разберете по-долу - б.а.) са готови още от миналата година, но не е обявен конкурс за избор на изпълнител.

 

Светло бъдеще  във Варненския залив?

Прстанище Варна изток – проект, 2008.

Битка няма - забравете!

От средата на миналата година, а и днес продължават да заливат общественото пространство проекти с предизвестен поне на проект край. Зарадвахме се! Правителството на ГЕРБ се обърна с лице към някои от морските проблеми на Варна. Обещано е строителството на нова пречиствателна станция на Златните с 5-6 пъти по-голям капацитет от сегашната, обещано е укрепването на свлачището „Трифон Зарезан” с изграждане на естакада и отпушване на магистралата за Златните. Обещана е…  реконструкция на дълбоководното заустване на битовите отпадни води от крайбрежната пречиствателна станция. Проектантски екип в състав инж. Пламен Китипов, инж. Красимир Маринов предаде  документацията за нова двукилометрова тръба, която ще отвежда отпадъчни води от курорта навътре в морето.Някои елементи на технологията по полагането на тръбата се изпълняват за първи път.”Предлагаме надеждна и изпълнима в нашите условия технология -обясни инж. Красимир Маринов. -  На крилото на мола в яхтеното пристанище се пробива вертикална шахта, откъдето ще се осъществи хоризонтално сондиране със специална машина - т.нар. микротунелиране. За да сме сигурни в здравината на съоръжението направихме математическо моделиране на хидродинамичните процеси по протежението на тръбата. Първоначално тръбата върви подземно, след това излиза на повърхността на дъното. Заустването е на дълбочина 17 метра, а укрепването е със стоманени блокчета. Тръбата е направена от специален материал, за да издържа на високото налягане на водния пласт. В обсега на микротунелирането тя е от центрофугално лят стъклопласт, а останалата част - от полиетилен висока плътност  (диаметър 800 мм). Общата стойност на проекта, чиито срок за изпълнение е 90 дни, е 6 милиона лева.

 

Оптимистично настроени управляващи твърдо вярват

 Варна е в състояние да се пребори за европейска столица на културата през 2019 година.Слушайки ги да се хвалят какво ще се направи до тогава в града взех да се настройвам оптимистично, да си вярвам, че един безоблачен ден сладките приказки  и обещания ще се превърнат в реалност. Нека все пак погледнем към „запасния потенциал” и да си дадем сметка, че градът не случайно носи името Морска столица на България. Варна разполага с богата природа, закътан залив, красив бряг. ЧЕРНОМОРСКАТА ПЕРЛА е богата на термоминерални извори. Според  геоложки проучвания от направените сондажи могат да потекат  не 600, а 1200 литра в секунда. Варна има фериботна връзка с руския, украинския, грузинския бряг, Варна има  съвременно корабостроене и кораборемонт, скрити проекти в папките, има и звездни мечти, (вероятно) и  нагласите да ги осъществи.Ще ви дам пример с една оферта на  местната фирма ”Корабно машиностроене”, която предлага да изгради на една от буните  в залива първия у нас  плаващ паркинг. Варненски инженер хидростроител лансира идея за строителство на изкуствен остров край плажа „Кабакум”.

Преди две години и нещо Бургаска област  се опита да вдигне летвата  още по-високо. От общината в Поморие обявиха, че планират да построят яхтен порт за 600 яхти с три кея. Един от тях - за малки пасажерски кораби. Инвестицията от 24 милиона лева щяла да бъде уплътнена с 3-километрова изкуствена плажна ивица, с подводни рифове и т.н. Какво може да противопостави Варна?? О, какво не може! На първо четене дострояването на яхтените пристанища на грандхотел”Варна” в курорта Свети  Константин и на Златни пясъци, трети яхтен порт на Галата. В надпреварата между  Варна и Бургас да включим и строителството на  представителните стадиони. Единият има първа копка, другият е още в папките на инвеститора „Петрол холдинг”. Кой ще е по-функционален, и по-пестелив не е въпрос само на инвестиции, а и на фантазия. Бурно променящите се технологии налагат „зелената архитектура” и на спортните терени. Силният пример е стадионът в Бордо, Франция, едно от съоръженията, на които ще се проведе „Евро 2016”.Швейцарската архитектурна компания Herzog end de Meuron създаде спортен комплекс  приличащ на облак, висящ в небето.Захранването е от слънчеви панели, разположени на покрива. Вече три години функционира стадионът със слънчев покрив в град Хаосюн - Тайван, където през 2009 година се проведе поредната Олимпиада .Още не е късно Варна да стане първият български град със стадион вградил и други  елементи на зелената архитектура.

Мечтите са си мечти, но сега се налага държавата, общината  спешно да погледнат природата  в очите и да не и позволят да унищожава красотата на родния бряг.