Последният рейс на “Costa Concordia” ІІ 

След публикуване на материала на кап. Никифор Герчев „Руската рулетка на капитан Франческо Скеттино” получихме много писма. Някои от тях бяха одобрителни, други – точно противоположно – осъдителни, трети искаха повече информация. Прилагаме някои от тях, както и отговорите на кап. Герчев на зададените му въпроси, без никаква намеса от наша страна.

 

МНЕНИЯ

 

Медиите у нас търсят сензации

 

Уважаеми дами и господа от "Морски свят",

Изпращам Ви препратка към страницата на Морския институт (The Nautical Institute) по темата за Costa Concordia: http://www.nautinst.org/en/Media/press/index.cfm/costaconcordia

Морският институт е водеща професионална организация и като председател на българската секция напълно подкрепям изразената позиция.

Не разбирам какава е целта на всички медии у нас да търсят сензации, да се опитват да намерят решения по теми без нужния ресурс и компетенция. В разследването на такива аварии не се влага емоция и не се правят предположения когато няма достатъчно информация и факти.

С уважение

Андриян Евтимов

The Nautical Institute – България

 

Поведението на капитана е позорно

 

Статията е много интересна, макар че дори на неспециалистите е пределно ясно, че вината на капитана и изключително голяма, а поведението му след катастрофата - позорно. В разрез със здравия разум прозвучаха единствено интервютата с нашите моряци, които са били на кораба, които едва ли не се превърнаха в адвокати на капитана. А що се отнася до малкото жертви, то явно се дължи основно на благоприятните обстоятелства, а не на действията на екипажа. Самонадеяност и некадърност, поради която освен човешките жертви се съсипва и такъв голям кораб.

Красимир Маринов

krmarinov@gmail.com

 

 

Оценката ми статията е 6+

 

Уважаема редакция на "Морски свят", приветствам ви с новата 2012 г. и със статията на кап. Герчев по случая с пасажера "Коста Конкордия". Не пиша катстрофа или потъване, защото тези понятия не са адекватни на инцидента с пасажера. Оценката ми статията е 6+ по шестобалната система. Липсва обаче само едно изречение, което доскоро бе в основата на конференциите и интервютата на кап. Герчев - как стоят нещата с дейността по морско търсене и спасяване при нас. Не дай си Боже да се случи подобен инцидент по нашето крайбрежие... Затова приветствам още веднъж автора и вашето списание, дано повече и по-отговорни хора го прочетат и си зададат въпроса - а при нас?

Sincerely yours, Пламен Бонев

Maritime Administration - Varna

pbonev@marad

 

Поздравления за руската рулетка!

 

Здравейте, г-н капитан Герчев!

Поздравявам Ви за пълнотата и правдивостта на оценката за причините за катастрофата и за действията на капитан Франческо Скеттино.

Аз също много подробно проследих досегашните публикации и моите позиции съвпадат с изразените от Вас становища.

По това време имам занятия със задочници бакалаври и магистри по корабоводене. С магистрите се получи много интересна дискусия – по-голямата част от тях вече имат плавателна практика, някои от тях са били и на пасажерски кораби. Имат дълбочина на погледа, бяха чели много за катастрофата и изразиха интересни становища. Предстои и практическо занятие по темата. Задаваха и много въпроси, а това беше много приятно и отговорно да се търсят правдиви оценки, които за тях като бъдещи капитани да имат възпитаващ характер.

Още веднъж – моите поздравления и благодарности за статията!

Пожелавам Ви нова творческа енергия и дръзновение във Вашия благороден път!

Поздрави: професор Илия Пеев

ippeev@abv.bg

 

 

ОТГОВОРИ НА КАП. НИКИФОР ГЕРЧЕВ

 

По повод коментариите и зададените въпроси, предоставям своя отговор

 

Кап. Ж. М.

Мнение:

1.         Заглавието не е подходящо и засилва негативните представи за капитана на „Коста Конкордия”.

2.         Все пак капитанът е довел кораба до място удобно за евакуация на пътниците.

3.         Не съм съгласен с фразата, че той (капитанът) е извършил предателство към хората (пътниците и екипажа).

4.         Не съм съгласен с фразата, че той опозори капитанското съсловие.

5.         Всички компании сближават корабите си с интересни обекти за емоционално-рекламни цели, например пасажерските кораби, които посещават високите широти отиват плътно до ледовете за атракция.

 

Преди всичко предназначението на статията е в синхрон с 5-тия принцип на транспортната безопасност, който гласи, че за обществото е абсолютно необходимо да има високо точна информация за морската безопасност, не само като новина, познание, но и като обществен контрол. Точно липсата на достатъчен и притъпен контрол води към неприятни инциденти с човешки жертви. Премълчаването, омайните приказки, които се леят от устите на някой, например, че професионалните организации (структури) имат думата и трябва само тях да слушаме, са като песента на сирените от митологията. Все пак, шеговито казано: Непрофесионалисти сътвориха Ноевия ковчег и с него оцеляха живите Божи създания, а професионалисти построиха и потопиха... “Титаник”.  Ето и отговорите ми:

Отг. 1. Според мен преминаването с пълен ход на разстояние 1-2 кб. от брега, при това извършвано от кораб на борда с 4000 и повече души е много опасна авантюра – руска рулетка, и не можах да намеря друго по-точно определение на безразсъдните действия, които не могат да бъдат извършени без знанието и участието на капитана. Аз дълбоко осъзнавам, и написах още на втория ден, че това отклонение от планирания курс по принцип не е случайно хрумване, а организирана атракция – бонус за пътниците, и принципно не е идея на капитаните на корабите. Това обаче не означава,че трябва да се премълчава една престъпна умишлена небрежност. Капитан, който уважава себе си, цени живота на хората на борда на поверения му кораб, има професионален нюх и знание, следва да има достойнството да откаже подобни забавления, които го превръщат в „джентлъмен на сполуката” - пионка в една хазартна игра.

Отг. 2. По-точно кой, как е извършил маневрирането за изхвърлянето на кораба на плитковина, ще покаже разследването. Прав е кап. Ж. М., като прави сравнение с случая с „Хера”, където ако корабът бе изхвърлен на брега, може би екипажът щеше да има друга съдба, но въпреки успешното прилепяне към брега, капитан Скеттино не може да бъде оневиняван за крайния резултат – гибел на кораба и на десетки хора. Дори само паметта на загиналите хора не дават право да се оправдава етап от едно безотговорно управление на кораба по време на този рейс. Не разширявам темата и с мълчанието на двойната навигационна вахта на мостика, само защото там се слуша само и единствено волята на капитана.

Отг. 3. Приценката, че действието с напускане на кораба преди да е завършила евакуацията на бедстващите е „предателство” намирам за точна. Който иска да я приеме, друг да я отхвърли, но трябва за доказване на обратното достатъчно сериозни аргументи, за да им се повярва, не аз, а заинтересованата общественост. Освен това психо-терапевтите градират това действие като недостойно и създаващо условия за увеличение на паниката и оттам и повече жертви, а капитанът дори след настояването на ръководителя на спасителната операция командер Григорио Ди Фалко не се връща на борда.

Отг. 4. За това дали е опозорил капитанското съсловие, мисля че трябва да се чуе мнението на по-широк кръг от засегнатата социална група. За мен това е точното определение.

Отг. 5. Още от времето, когато България имаше сериозен пътнически флот, корабът „Варна” правеше рейсове с германски туристи в зоната на големите широти и за атракция на пътниците се навираше между ледовете, но не съм чувал това да е правено без специална подготовка на всеки отделен случай и засилено внимание с предвижване с най-малък ход и т.н. Това се прави и сега, но в случая с „Коста Конкордия” очевидно и безспорно се излиза от рамките на допустимия разумен риск. Тази ми констатация е безспорно доказана и няма нужда да изчакваме мнението на следствието, защото VTS системата е безпристрастна, тя не се влияе от емоциите на А, Б или В. Реалният път на кораба с неговото атрактивно отклонение не може да бъде изтрит от картата на събитието и тежи на съвестта на тези, които с това допуснаха безмислените жертви.

 

Капитан М. Г.

Въпроси:

1. Каква е вината на капитана и само той ли е виновен за катастрофата?

2. Какви мерки считате, че ще предприемат след тази катастрофа.

 

Отг. 1. Носейки юридическата отговорност, на кап. Скеттино ще препишат всички възможни грехове. Тук е мястото на обществото да не мълчи, да не чака да завърши разследването, да разкрива и другите виновници, защото предпоставките за негативните явления трябва да се премахнат, без да се чака приключването на бюрократичните процедури, за да няма още почернени семейства. Официалната отговорност ще бъде търсена от следствието, за да разкрие виновните за тази порочна верига. Вината на капитана ще изясни съдебното разследване, а морското - само причините, грешките, за да ги доведе до знание на всички. ИМО, ако трябва, ще ревизира нормативните си документи. Морското разследване на Италия е абсолютно независима структура. Не е като у нас, подчинено на министър, който пък има възложени функции по търговското корабоплаване. Системата тук е „Ела, вълко, изяж ме, ако ти стиска!”. Въпреки това обаче МТИТС и по-конкретно БДЖ, не чакаха да приключи следствието, за да поставят на видни места във вагоните информативни съобщения за „доброволни рапорти” при откриване на нередности. Ето ви конкретен факт за предприемане на незабавни мерки!

Лично аз съм убеден и го написах, че капитанът е само върха на пирамидата. Порочната практика да се минава неразумно близко, подчертавам - неразумно, е била видима от всички, свързани с плаванията на кораба: операторите в VTS, морските административни органи на държавата, DPI на компанията (още повече, че капитан Скеттино е бил преди това DPI), екипажа на кораба, пътниците. Всички изброени би следвало да разбират, че тези сближения и пълният ход са опасна предпоставка за катастрофа, а при разследването ще се разбере как и защо от брега на острова пък винаги са поздравявали преминаващия кораб на „една ръка разстояние”, вместо да направят донесение за опасност.

Отг. 2. Според мен още е много рано да се правят точни прогнози, но все пак вече реакции има както от страна на ИМО, така и от ЕМSА. Първо естествено следва да приключи разследването, то ще има сериозна работа, много свидетели, много аргументи, но неговите констатации ще бъдат база за по-нататъшни промени в нормативните уредби, ако това се докаже, че е необходимо. Все пак отдалече се вижда, че трябва да се ускори приемането на Международната конвенция за отговорността на превозвачите по море и обезщетение на пътниците в случай на произшествия (Атинската конвенция).

 

Г-н Петър Големинов

Въпрос: „По повод статията „руската рулетка...” в „Морски свят”, г-н Андриян Евтимов от Института Наутикъл” счита, че търсите сензация, какъв е Вашият отговор.”

Отг. Преди всичко ще отбележа, че „Морският институт” – Лондон, е високо уважавана структура, която се занимава с широк кръг от въпроси на корабоплаването. Те имат похвално начинание и системно в своето издание „Сийуейс” представят различни инциденти (притурка „Alert”), точно заради поуката от тях. Ако кап. Евтимов е имал предвид написаното от мен, мисля че той е бил раздразнен от безспорно многото глупости, изнесени в медиите, но в случая е сбъркал адреса на посланията си. Защитата на капитанския авторитет не минава през труповете на неразумно лишените от живот хора. На кап. Евтимов не може да не му е известно, че разследването се протака с години. Кое в статията ми е „търсене на сензации” или опит „за да намеря решения по теми, без нужния ресурс и компетенция”. Нему е известно, че аз повече от 20 години съм бил „морски инспектор” за региона ни, при това на няколко морски администрации, обучен съм и съм участвал в морски разследвания. Като консултант и вещо лице на националната следствена служба съм участвал в разследването на няколко морски катастрофи край нашите брегове, включително и за кораба „Илинден” в Охридското езеро. Проектирал съм и ръководил над 20 корабоподемни операции, а при тях последователния анализ на причините за катастрофа е много важен елемент за установяване на истинската ситуация и предприемане на действия за изваждане на потъналия кораб. Данните за себе си изнасям, защото се подразних от фразите му „търсене на сензации” и „без нужния ресурс и компетенция”. Вероятно той изхожда от собствения си капацитет специално в тази сфера, за която предполагам, че има само книжни представи и затова е стигнал до този извод. Между другото ще споделя, че изнесеното мнение в Морския институт правдиво подсеща за безброй глупости, написани в медиите, но това в никой случай не означава, че трябва да стоим и чакаме поредната катастрофа, за да кажем, че „царят е гол”. Кап. Евтимов следва да се запознае с тъжните констатации на пострадалите и воплите на близките на загиналите и да осъзнае, че човек се ражда веднаж и има право да изживее живота си, даден му от Всевишния, а не да му го отнемат нелепи обстоятелства, породени от ненаситна алчност или самонадеяност, на които той в случая служи, вероятно неволно. Аз компромиси със съвестта си не правя, няма сила, която да ме накара да сервилнича на кариерни амбиции. Моралните конфликти в общественото пространство пораждат поука и прогрес за едни и забвение за други. Човек сам прави своя избор.

 

Благодаря за интересните въпроси.

Кап. Н. Герчев