Морски Свят

Наградата Златен Глобус "Кор Кароли" за най-добро ветроходно постижение е учредена през 1980 г. в памет на кап. Георги Георгиев - първият български самотен мореплавател, обиколил света. Връчва се всяка година на 20 декември. За 2011 г. наградата печели Христо Велков за плаването му от Мармарис, Турция до Австралия в периода октомври 2008 - декември 2010, с яхтата "Serenite". Освен това комисията връчва и почетна награда на Виктория Хинковска и Кирил Ялнъзов (яхта "Дева") за участия и победи в престижни международни ветроходни изяви, успешно извършени плавания и за популяризиране на българската ветроходна школа.
Околосветското пътешествие Христо Велков стартира на 30 октомври 2008 г. от Мармарис, Турция, с идеята за плаване с туристическа и опознавателна цел. Същата година прекосява Средиземно море до Гибралтар, а през 2009 г. и Атлантическия океан, като акостира в Гваделупа. След като посещава няколко острова в Карибския басейн, преминава Панамския канал и достига до Маркизовите острови. "На Маркизките острови са спирали много известни мореплаватели. Един от тях е Дончо Папазов. Там има съхранена много европейска история" - споделя яхтсменът. Следват последователно Апия (Западна Самоа), Сува и Вунда (Фиджи) и Порт Вила (Вануату).

На Вануато (Сандвичеви острови или Нови хибриди са другите им популярни имена) остава повече от половин година. Признава, че това е любимото му място. Според доста класации там живее най-щастливият народ на света. Вануато се състои от 80 острова, на 12 от тях живеят хора - меланезийци, нещо средно между папуа и аборигени. Миналата година са празнували 30 години от своята независимост. Преди това са били колония едновременно на Англия и Франция. Затова и официалният език, на който говорят помежду си различните племена е смесица от двата езика. Иначе там се има 20 - 30 местни езика. Племената не се смесват, първо, защото там е джунгла, второ - защото ги е страх от водата - не плуват не ловят риба, независимо, че живеят на вода, и трето - защото там все още властва канибализмът - закачливо обяснява Велков. Живот коренно различен от нашите представи - без ток, без пари, без алкохол, без тютюн, в много действащи вулкани и земетресения по 2 -3 пъти на ден. Времето се брои от последния циклон. Говорят с камъни и дървета, че се и разбират с тях. Времето, прекарано там, променя изцяло житейските възприятия и принципи на мореплавателя.

Пристига в Blue River, Yorkeys Knob, Австралия на 07 декември 2010 след като проплава 17 473 морски мили от които 5147 сам на яхтата в Тихия океан (от Маркизките острови до Австралия), посещава повече от 30 пристанища и участва в няколко местни регати. Най-дългият му период сам на яхтата е 20 дни, а сумарно самотните дни през цялото пътуване са 45. "Когато съм сам, яхтата върви по-бързо. Може би постигам по-добра хармония с нея".
Яхтата е 40-годишна, кеч, с 2 мачти, 12 м, "безопасна за малък екипаж". "Стара, но много здрава. Днес дори не се строят такива яхти." Това е четвъртата му поред яхта. Купува я преди 10 години от Белгия, където преди това е стояла 12 години в един хангар. Построена е в Холандия. Работи по нея 2 години, като инвестира по отношение на комфорт и безопасност при плаване. "Яхтата е нещо средно между нещо технически много солидно от една страна и романтично, хипи и идеалистично - от друга." Споделя, че по време на плаването е имало доста трудни ситуации. Но осъзнава, че всички те са предизвикани от наивната вяра, че знае какво прави, не внимава и прави грешки. "Най-опасният инструмент на яхтата е човешкият мозък" - заключава Велков.

Носителят на "Златен глобус" описва невероятните преживявания по време на плаването и размислите си за света днес в творбата си "Грешници и вътрешна хармония: разкази, гледки и звуци от Южните морета".
Христо Велков е роден в Мадан през 1966 година. Завършва Английска езикова гимназия в Пловдив. Служил е като парашутист в армията. Учи бизнес в Брюксел, Франция, Сингапур. От 20 години живее в Белгия. Започва ветроходната си кариера в Северно море до бреговете на Белгия и Холандия. Първият ветроходен клуб, в който членува е Hoefstad Royal Sailing Club. След като плава няколко години в Северно море и на Ла Манша, Велков и "Serenite" започват рейдове в Средиземно море. Запален филантроп. Участва в благотворителни движения в Африка и Югоизточна Европа, работи с хора със спин, млади музиканти, включва се в изследване нивото на кораловите рифове, както и лова и миграцията на китовете. При плаването си в Тихия океан работи в помощ на малките острови, където живеят оскъдно по 5 - 10 семейства и предстои скоро да изчезнат. Свързан е с фондацията "Спешъл Олимпикс България" за социално интегриране на хора с умствени увреждания чрез спорт. "От тях научих как да гледам на живота. Да искам да побеждавам, но не кой да е, а себе си", казва Велков.

Обикалянето на целия свят, работата и животът на всички континенти, общуването с всички прослойки на обществото изграждат и обогатяват личността му. Запазил добродушния си и земен нрав, той мъдро обобщава философията си: "Мечтите са постижими. Това, което стои между човека и мечтите му са неговите страхове. Когато страхът изчезне, живееш много по- щастливо."