Кораб
Издание
Корица на сп. Морски свят
Търсене
Съдържание
Solvay Sodi
Статии
Фарове по румънското черноморие
Drum Bun: Marea Neagra si Delta Dunarii IV 
   
Текст и снимки: Бела Бенова
Мидия, зелената входна навигационна светлина
По трасето към следващата ни дестинация – Мидия, ми направи впечатление огромният брой параклисчета. По принцип те са типични за всички румънски пътища, но или по това шосе са ставали най-много катастрофи, или специално в този район живеят изключително набожни хора.
Същия този ден направихме рекордния си пробег за това пътешествие – 80 километра в обедния пек, пътния прахоляк и петролните пари из околностите на огромния нефтопреработвателен комплекс. Бяхме горди най-вече, че постигнахме това число без да се лишаваме от приятните почивки за похапване или бира, отделяйки достатъчно време и за фаровете на територията на нефтопристанището на Мидия. Най-напред се оказа сложно да уцелим отклонението от основния път, което води до нефтокомбината, но след няколко погрешни опита стигнахме пред главния портал. Трябваше бързо да решим въпроса ще можем ли изобщо да влезем и как. Трескаво търсех оптималната стратегия – да размахам прес-карти и подкрепящи писма, да нахлуем без обяснения, да помолим вежливо да ни пуснат? Изведнъж се оказахме обкръжени от разнородна глутница надлайващи се улични псета, които явно държаха да попаднат под велосипедните гуми, а понечехме ли да спрем – налитаха да хапят. В цялата гюрултия, опитвайки се да попречим на самоубийствените и хищните им пориви, неспирайки да караме, незабелязано преодоляхме и трите поста, охраняващи достъпа до предприятието.
Укрепителни и ремонтни работи бяха превърнали нефтопристанището в строителна площадка, на моменти даже опасна за преминаване. Заобикаляйки земекопна техника и купчини материали, се озовахме в подножието на малък хълм, северно от самото пристанище, на който се вижда 22-метровата решетъчна конструкция на бели и червени хоризонтални ивици. Фарът е пуснат в експлоатация през 1942 г., свети с обхват 17 морски мили, на 360 градуса околовръст, от 36 метра надморска височина. Характеристиката е проблясък от секунда и половина бяла светлина на всеки 5 секунди.
Основната навигационна светлина на входа на нефтопристанището в Мидия
Бялата навигационна светлина в края на дигата, както и зелената и червената входни за пристанището, имат идентични характеристики. И трите съоръжения датират от 1989 г. и представляват едностилни бетонни многоъгълни конструкции с просторни стъклени фенерни отделения. Входните светлини са високи 9 метра, с обхват 6 морски мили, излъчват от 14 метра надморска височина, а основната е висока 18 метра, обхватът й е 10 морски мили и свети от 25 метра над морското равнище.
След обстойно заснемане на всички фарове, с чувство за изпълнен репортерски дълг подкарахме обратно, подминавайки дълга близо километър влакова композиция от цистерни на една от българските петролни компании. Дълго след като преминахме последния изходен портал, наоколо остро и задушаващо тегнеше мирисът на гориво, а грамадните зловещи огнени езици танцуваха над комините зад нас.
Изтощени не толкова от продължителността на пробега, колкото от трикратното преминаване по същото трасе, което се наложи заради огражденията на огромния нефтопреработвателен комплекс, най-накрая пристигнахме на плажа на Корбу, който бяхме избрали за нощувката си. В златната светлина на залеза се гонеха гигантски водни кончета, които веднага прекръстихме на хмелни, защото, още преди първата ни наздравица за 80-те днешни километра, нападнаха халбите и някои даже паднаха вътре.
По здрач се развихри една странна мода, която вече бяхме забелязали сред младите румънци – да пристигат на плажа с моторно превозно средство – кола, мотор, бъги, да го спират досами прибоя или да го карат по пясъка, докато затъне и трябва друга кола да го изтегля.
На сутринта потеглихме покрай безкрайната редица къмпинги на комплекса Мамая. Имахме среща с Даниел Сирбу – директорът на радио Констанца, който беше обещал да ни съдейства за получаване на достъп до фаровете в най-голямото Румънско пристанище. Енергичният усмихнат мъж ме прекъсна насред забързаното представяне на проекта, грабна телефона, раздаде няколко заповеди и след миг бяхме поверени на асистентката му Кристина – любезна дама с вид на изпечен светски репортер и владееща английски достатъчно добре, за да водим разговор спокойно. На наше разположение бе предоставена и едната служебна Дачия на радиото, с прилежащия шофьор, натоварен със задачата да посетим не само всички фарове, но и Военноморския и Пристанищния музеи.
Оставихме велосипедите и екипировката на съхранение при портиера на радиото и потеглихме. Всичко бе станало толкова внезапно и лесно, че не успявах да осъзная невероятния ни късмет да попаднем на толкова отзивчив и деен човек.
На влизане в града, в центъра на новооформено кръгово движение, ни посрещна двадесетметров катер, в цветовете на румънското знаме и с името „Констанца”. Впоследствие установихме, че такъв кораб украсява всички кръстовища на околовръстния път с някоя от основните градски артерии.
Мидия, червената входна навигационна светлина
Първата ни спирка бе Дирекция Хидрографика, където имахме насрочена аудиенция. С удивление забелязах, че охраната на портала даваше дежурствата си в истинско фенерно отделение! Благодарение на отзивчивостта на Кристина към безкрайните ми въпроси, разбрахме че това е лантерната от фара на Мангалия, работил от 1950 до 1993 г. Както и в България, Хидрографската Дирекция е институцията, която отговаря за навигационното ограждане на страната и може да разреши посещаването на съоръженията от цивилни лица. В сумрачен салон в стил похабен Сталински барок, зад огромна заседателна маса, ни посрещна Командорул Попа от Генералния Щаб на Военноморските сили на Румъния, придружаван от смутен кадет в ролята на преводач. Кристина обясни каква е целта на така желаното от нас посещение на навигационните съоръжения в Констанца. Едрият мустакат генерал само кимна към придружителя си, който излетя от помещението и след минута се върна и тържествено ни връчи няколко листа с технически данни и снимки на фаровете. Разбира се, не се сдържах да поискам повече информация за изгорелия фар в Сфънту Георге, но това сложи край на любезността на нашия домакин. С рязка студенина в тона, която усетих дори и без да разбирам думите, убеждаващи ме в несъществуването на такива останки, ми бе показано, че темата е табу. Наблегнато бе на невъзможността да се търси хипотетичното място в напълно забранената част на резервата, при което реших, че е най-добре да не издаваме какво нарушение сме извършили. В крайна сметка получихме пропуск със срок от няколко часа за посещението на всички интересуващи ни обекти на територията на пристанище Констанца.
Обиколката на Военноморския музей за съжаление бе твърде припряна, а имаше толкова много интересни неща за разглеждане! Тук се съхранява оригиналната оптика от стария фар на Сфънту Георге – как тогава твърдят, че не е имало друго навигационно съоръжение там, освен настоящото? Впечатляваща гледка представлява и френеловата леща с диаметър над 2 метра от стария фар на Сулина!
С радост и малко завист установих колко добре поддържани са красивата стара сграда и огромният парк, които приютяват забележителната колекция експонати. Кратка среща с директора на музея, възхитен от интереса ни към фаровете, обещание да ни изпрати фотокопие на справочното издание за навигационното ограждане на Румъния и отново потеглихме през забързания трафик из центъра на Констанца към пристанището.
 
Назад [ 16 ] Напред
Рибка
Морски бизнес каталог
Очаквайте в новия брой
Няма записи
Сп. "Морски Свят"
ИЗДАТЕЛСТВО МС
Варна, ул. Цар Симеон I, № 6, вх. Б, ет. 1, ап. 9
тел./факс: 052/ 603 640
e-mail: morski.sviat@mail.bg
morskisviat@gmail.com
prostori@gmail.com

Първият брой на Морски Свят
излиза през октомври 1986 г.
1825595

www.prostori.com
The Marshall Islands Registry

Всички права запазени. Репродукцията на целите или части от текста или
изображенията без изрично писмено разрешение от "Морски свят" е забранена.